Седя си в стаята.В обичайната си поза пред бюрото.А из помещението звучи стара,много стара песен.Песен на Елтън Джон,саундтракът към "Цар лъв".Толкова дълбок и плътен глас...А песента...О,тя е прекрасна!Може да извика толкова много и различни чувства в човешката душа,да накара сърцето ти да бие като лудо от въодушевление,отусещането за любов,истинска,вълшебна любов,която просто струи,струи от мелодията!Идва на нови и нови талази,които те обливат и изпълват цялата ти душа.Can you feel the love tonight?-това е въпросът,ключовият въпрос,за който се пее-Можеш ли да почвстваш любовта довечера?И аз,аз мога!И товаа е прекрасно!Поне снощи успях!И съм толкова щастлива!Просто си стоях на балкона,в безветрената,чудна лятна вечер,къприказните светлини на града,
вдъхвайки от красотата на дивната нощ.И го почувствах...Онова усещане ме изпълни.Усещането за любов-свиването на стомаха,тръпките,вълнението.О,как само се надявах отново да го изпитам.След седем месеца горчиви едри сълзи и отдалеченост от звездите,невъзможността да ги достигна,ми се струваше дори някак фантастично да го почувствам,толкова сккоро,така внезапно!И не съм сигурна към кой точно е насочено и защо!?Но това не етолкова важно сега!Не,важно е,но по-значимо е усещането!Толкова копнеех за него,жадувах го,с цялото си същество.И то дайде,носено от матовите унни лъчи,от искрящите поеми на звездите.Но в самия въздух се носи любов.Атмосферата е наситена не с водни пари,а с любовен прах,който се сипе над нищо неподозиращите ни замечтани глави!
И незнайно защо,мечтите ми за любов винаги са обвързани с морето,с неговия дъх,с неговия полъх.И по-точно със залезите край него...
Двамата сме,край скалите на брега.Пясъкът блести в златно-червеникави оттенъци под залязващото слънце.Навсякъде приглушена светлина.Из въздуха се носят ароматът на любов и хиляди блестящи в пространството наоколо прашинки,оцветени в розово и златисто,танцуващи своя лек,грациозен танц.Танц,изпълняван под звуците на прибоя,който пее сякаш само за нас,за нашите чувства,за нашите души.Водните капчици,разпиляни при сблъсъка с острите скали,се носят около ни,греещи като паднали от небосвода далечни звезди.Само за миг проблясват,а след това угасват,но идват нови и насищат въздуха със солена свежест.А очите ни,изпълнени със слънчев блясък,са взрени едни в другги.Цялата душа на всеки един от нас е в очите му.Гледаме се и потъваме един в друг,като в безбрежен океан.И няма спасение...Защото спасението би било загуба,би било наказание дори.Жестоко наказание.Да се откъснеш от очете на любимия...Така боли!
Няма коментари:
Публикуване на коментар